По повод деня, отбелязващ 131-та годишнина от подписването на Търновската конституция се проведе Денят на отворените врати в Районен Съд гр.Добрич.

     В Съдебната палата гостуваха ученици от ЕГ “Гео Милев” гр.Добрич и Профилирана английска гимназия по туризъм и  предприемачество  “Райко Цончев” гр. Добрич. Младите хора наблюдаваха провеждането на съдебно заседание по наказателно дело от общ характер.

     Районен съдия Светлана Кирякова запозна подрастващите с етапите на съдебния процес, правомощията и задълженията на съда, съдебните заседатели, страните по делата, както и с правилата за поведение в съдебната зала.

    Учениците посетиха служба “Бюро съдимост” и деловодствата на “Гражданска колегия” и “Наказателна колегия”, където съдебният администратор Албена Димитрова обясни функциите и структурата на съдебната администрация.

    В последния етап от посещението си гостите наблюдаваха разпределението на новопостъпилите дела чрез софтуера за случаен подбор на съдиите-докладчици, демонстриран от Председателя на Районен Съд гр.Добрич Веселин Монов.

  В изпълнение на ЗДОИ Административният ръководител на ДРС уведомява всички граждани, че заявленията за достъп до обществена информация се приемат от деловодител „Регистратура”. Работното място на последния е информационен център , намиращ се на първия етаж в Съдебната палата. Работното време с граждани е от 9:00 до 17 :00 часа всеки ден без събота и неделя.

П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е

На 17.12.2009г./четвъртък/ от 14:00 часа в VII-ма заседателна зала в Съдебна палата,  ще се проведе полагане на клетва на съдебните заседатели при Paйонен Съд  Добрич с мандат 2010г. – 2015 година.

П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е

    В деня, отбелязващ 130 годишнината от подписването на Търновската конституция /16.04.2009 г./ се проведе Денят на отворените врати в Районен Съд гр.Добрич.

    На празника на  българските юристите на съда гостуваха ученици от Х и ХІ клас на ЕГ “Гео Милев” гр.Добрич. Младите хора наблюдаваха провеждането на съдебно заседание по наказателно дело от общ характер. Районен съдия Светлана Кирякова запозна подрастващите с етапите на съдебния процес, правомощията и задълженията на съда, съдебните заседатели, страните по делата, както и с правилата за поведение в съдебната зала.

    Учениците посетиха служба “Бюро съдимост” и деловодствата на “Гражданска колегия” и “Наказателна колегия”, където съдебният администратор Албена Димитрова обясни функциите и структурата на съдебната администрация.

    В последния етап от посещението си гостите наблюдаваха разпределението на новопостъпилите дела чрез софтуера за случаен подбор на съдиите-докладчици, демонстриран от Председателя на Районен Съд гр.Добрич Веселин Монов. Той подари на всеки ученик Конституцията на Република България, с пожелание за успешна реализация в спокойно и мирно бъдеще.

В продължение на два месеца, преди 130 години, 229 български депутати създават първата конституция на новоосвободената държава, останала в историята като Търновската конституция.Първите народни представители завещават на поколенията закон, който и днес служи за модел на парламентаризъм и демократично управление.На 16 април 1879 г.Събранието успешно изпълнява своята мисия с приемането на Конституцията на Княжество България.

Районен съд град Добрич поздравява всички граждани на Република България по случай 130-та годишнина на Търновската конституция

И съобщава, че на 16.04.2009 година от 10 ч. до 12 ч. ще се проведе Ден на отворени врати в Районен съд -Добрич. Вденя,отбелязващ130-та годишнината на Търновската конституция желаещите граждани ще бъдат запознати с Информационния център и деловодствата на съда.

В 11.30 ч. ще гостуват ученици от 10 и 11 клас на ЕГ "Гео Милев" град Добрич.Гостите ще получат информация от районен съдия Светлана Кирякова за процедурата за провеждане на делата, а съдебният администратор Албена Димитрова ще ги запознае с административните функции и структурите на отделните звена на съда.Административният ръководител Веселин Монов ще демонстрира пред тях разпределението на новопостъпилите дела чрез софтуера за случайния подбор на съдиите-докладчици.

Чрез тази инициатива Районен съд -Добрич цели повишаване на правната култура на подрастващите, както и оказване помощ на ориентираните към правните науки млади хора.

Исторически бележки

В продължение на два месеца 229 български депутати създават първата конституция на новоосвободената държава, останала в историята като Търновската конституция. Първите народни представители завещават на поколенията закон, който и днес служи за модел на парламентаризъм и демократично управление.На 16 април 1879 г. Събранието успешно изпълнява своята мисия с приемането на Конституцията на Княжество България.

Изборите за Учредителното събрание са през декември 1878 г. Тъй като все още държавата не е конституирана и няма приет избирателен закон, населението гласува съгласно регламента, установен от Временните правила за избор на членове на окръжните съдилища. Правилата са одобрени от временно управляващия българското княжество княз Александър Дондуков-Корсаков и влизат в сила от 24 август 1878 г. (По същите правила е сформирано и Първото Велико народно събрание, което на 17 април 1879 г. избира българския княз.) 

От общо 229 народни представители в Учредителното събрание по избор влизат само 88 човека - главно от днешна Северна България, като това дори не се отнася за всички райони. (В Брезник и Трън например не е имало гласуване.) Общо 117 от депутатите получават правото да заседават в Търново по звание или според заеманата от тях длъжност (12 от тях са представители на висшето духовенство; двама са членове на Върховния съд; 103 са председатели на губернските и окръжните съдилища, както и председатели на окръжните и градските съвети). Общо 19 от делегатите са назначени от руския императорски комисар княз Дондуков. Последните петима са представители на дружества и организации като Одеското българско настоятелство, Рилския манастир, Българското книжовно дружество в Браила.

Учредителното събрание е отворено на 14 февруари 1879 г. То трябва да работи бързо и да завърши с подписване на конституция най-късно до края на април, защото тогава изтича предвиденият в Берлинския договор деветмесечен срок на Временното руско управление в България. След изтичане на този срок всички руски политически и военни дейци, руските военни части, трябва да напуснат княжеството. Държавата трябва вече да разполага с основен закон (органически устав или конституция) и да е избрала своя първи държавен глава - княз.

При откриване на Учредителното събрание в Търново присъстват представители на великите сили, подписали Берлинския договор. По време на заседанията обикновено присъства представител на Русия, най-често това е Сергей Лукиянов, управляващ Съдебния отдел и един от създателите на органическия устав, който става основа за изработване на българската конституция. Още докато Лукиянов и неговият екип работят по създаване на първопроекта на българския основен закон, княз Дондуков изпраща до около 40 видни български общественици и сътрудници на временното руско управление покана да изразят своето мнение по бъдещото устройство и управление на княжеството. Някои от отговорите са доста добре обмислени и съдържат интересни идеи - ограничена монархия; отговорни пред Народното събрание министри; ограничени права за държавния глава предвид това, че се очаква да бъде чужденец. Отговорите пристигат късно и не са взети предвид при изработването на органическия устав, но някои от авторите стават депутати и излагат и обосновават вижданията си в Учредителното събрание.

В събранието депутатите твърде дълго обсъждат правилника си за работа, избират председател и подпредседатели, секретари, дебатират по общонародния въпрос, пишат мемоар до великите сили. В Първото българско събрание все още няма стенографско бюро и протоколите представляват по-скоро преразказ на случващото се. Много рядко се дава точно цитиране на части от някои речи. За да не бъде допуснато сериозно нарушение, на всяко следващо заседание най-напред се чете протоколът от предходното и след това започват новите дебати. Така минава близо месец, без делегатите да са започнали работа по същество.

За пръв път думата "конституция", вместо "органически устав", е изречена на 10 март. На тази дата е попълнен съставът на 15-членната комисия, която трябва да прегледа предложения от Лукиянов органически устав и да направи поправки и добавки, целящи по-пълна приспособимост на руския вариант за основен закон към българските условия, степен на израстване, обществено-политическо развитие, нрави, идеали, манталитет.

Своя доклад или т.нар. рапорт комисията внася на 21 март. Документът представлява връхна точка в развитието на българската политическа мисъл към момента, вид програма на българския консерватизъм. Комисията предлага активното и пасивното избирателно право да бъде ограничавано от възрастов, имуществен и образователен ценз.

Освен Народно събрание, конституирано чрез двустепенни избори, се предлага да има и Сенат, който да бъде връзката между народното представителство и монарха; да тълкува конституцията и да следи за нейното изпълнение; да съставя и преглежда законите, които после да се одобряват от събранието.

В Търновската конституция като основни принципи са приети разделението на властите (изпълнителна, законодателна и съдебна); върховенството на закона. За гражданите са осигурени свобода на печата, на сдружаванията и събранията, на вероизповеданията; частната собственост е обявена за неприкосновена.

Българите получават всеобщо избирателно право, уредено със специални закони. Всички поданици са обявени за равни пред закона. Не се допуска разделение на съсловия и съществуването на благороднически титли, така че по конституция българите остават без барони и графове. Първоначалното образование става задължително и безплатно за учениците, но началните училища се издържат от общините, а по специален закон всички жители на общината трябва да плащат някакъв минимален налог.

Определени са правата и задълженията на държавния глава, на Министерския съвет, на народното представителство. Конкретизирана е политическата и съдебната отговорност на министрите - нещо, което липсва в Органическия устав.

Парламентът има реална власт - законодателна инициатива, право да приема бюджета; да разрешава и утвърждава държавни заеми; да определя данъците; да оказва политически контрол върху правителството и известни права при търсене на съдебна отговорност от министрите. Събранието може да гласува вот на недоверие на правителството, но това не задължава държавния глава да освободи кабинета от власт. На своя отговорност монархът може да остави бламираните министри да управляват.

Държавният глава е върховен представител и глава на държавата, върховен началник на въоръжените сили; има законодателна инициатива и право да утвърждава и обнародва законите; да свиква и разпуска събранието, да насрочва избори; от негово име се осъществява външната политика на страната и се определят международните отношения.

Съдебната власт също действа от името на княза. Чрез специални наредби се определят отношенията между княза и съдебните органи. Държавният глава може да намалява или да отменя наказания, има право на помилване и на амнистия (в този случай заедно с Народното събрание).

Министерският съвет в голяма степен е зависим от княза, който единствен има право да ги назначава и уволнява - в това отношение събранието може да дава само препоръчителен вот. Министрите са отговорни персонално и колективно пред княза и пред Народното събрание за всички свои действия или бездействия.

При всичките права, които има държавният глава, той не е отговорен по управлението на държавата фактор, защото всички негови актове и разпоредби, за да влязат в сила, трябва да бъдат преподписани от ресорния министър, от министър-председателя или от целия Министерски съвет - това е т.нар. министерска контрасигнатура. Това е поставено в два члена от конституцията (номер 18 и номер 154).

Принципните положения на първата българска конституция са заложени в подписания на 1 юли 1878 г. от Великите сили и Османската империя Берлински договор. Възрожденските идеи за република се оказват неосъществими, защото съгласно чл. 1, 3 и 4 на Берлинския договор българската държава трябва да се конституира като княжество, с наследствена и конституционна власт, и с народно представителство. Тези основни положения залягат в чл. 4 на Търновската конституция. ("Българското княжество е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство"). В Берлинския договор са посочени начинът, по който трябва да стане изборът на първия български държавен глава и неговата титла, както и процедурата в случай на смърт, детронация или абдикация.

Берлинският договор не поставя ограничение дали князът да бъде българин или чужденец, но държи да не бъде пряко обвързан с управляващите дворове на Великите сили. Изборът на княза може да стане едва след като е изработен и приет Органическият устав на държавата.

Делегатите от Първото Велико народно събрание, свикано на другия ден след подписването на конституцията (на 17 април е рожденият ден на руския император), избират Александър Батенберг заради роднинската близост с руската императрица, заради участието му в Руско-турската война, както и заради политическите му връзки в Европа.

Преди 130 години, на 16 април 1879 г. депутатите и чуждестранните представители подписват Конституцията и Учредителното събрание се разпуска. Тридесет години по-късно, точно преди сто години – през април 1909 г. са подписани и споразуменията между България и Турция, с които последната признава формално независимостта на България, обявена от българския княз половин година по- рано, на 22 септември 1908 г. също във Велико Търново.

Актът на независимостта, отхвърлящ васалния статут на княжеството по Берлинския договор, днес се отбелязва в България наред със 130-та годишнина на Търновската конституция. Тези стъпки към българската независимост и равноправно участие в семейството на европейските народи днес са продължени с новата Конституция на Република България от 12 юли 1991 г., както и с членството на страната ни в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Районен съд Добрич

Присъединяването на страната ни към ЕС изисква съществени усилия от страна на всички участници в процеса за реформиране на България.

Стремежът на Районен съд Добрич да реформира дейността си, с оглед постигане на ефективност, отговаряща на европейските стандарти, намира израз в разширяване на набора от способи за повишаване качеството на работа.

От началото на годината в сградата на Районен съд гр. Добрич са монтирани информационни дисплеи, предоставящи информация относно разглежданите за деня дела. От тях страните могат да получат информация за часа, в който ще се гледа делото, залата и съдията-докладчик. За максимално улеснение на страните светлинна индикация показва разглеждащото се в момента дело.Във фоайето на първия етаж са разположени обобщаващи екрани, чрез които гражданите могат да видят всички разглеждащи се в деня дела и да се ориентират за интересуващите ги.Информационните табла са монтирани и над всяка една от 4-те зали на Районен съд.

От месец март, 2009 г. всички зали на Районен съд са оборудвани със звукозапис, което е безспорна предпоставка за качествено, навременно и обективно отразяване на протеклите съдебни заседания.

Районен съд вече повече от половин година работи със съдебно-деловодната програма САС "съдебно деловодство", като към настоящия момент електронната база данни съдържа новообразуваните и неприключените дела, благодарение на което страните по делата могат да получат леснодостъпна информация по тях.

Ръководството на Районен съд гр. Добрич счита, че с тези нововъдения се оптимизира не само работния процес, но те са поредна крачка към улесняване достъпа на гражданите и обуславят обективност и прозрачност на съдебната дейност.

Районен съд – Добрич направи още една крачка по пътя, водещ към оптимизиране на работния процес и повишаване на нивото на административните услуги за гражданите. За архивохранилището бе закупено и монтирано модерно оборудване за съхранение на архивните дела. Същото се намира на сутеренния етаж в масивната сграда на Съдебната палата. Върху метални стелажи, по определен ред, с оглед удобното и бързо намиране на документи, се съхранява съдебната документация. До момента броя на съхранените дела е от порядъка на 54 300 броя. Те осигуряват ползването на необходимата информация на гражданите. За материалите с ограничен достъп, както и за тези със справочен характер е обособено отделно помещение.
         Ръководството на ДРС намира, че новата придобивка, ще улесни и подобри качеството на работа в съда при администрирането и правораздаването.
         Средствата по изграждане на архивохранилището са отпуснати от ВСС.

  На 28.02.2007г. Районен съд гр. Добрич, след година и половина сътрудничество с проекта “Инициатива за укрепване на съдебната система” на Американската агенция за международно развитие (ААМР), бе признат за “съд – модел”. Сред 21 съдилища, осъществяващи най-ефективна работа в сферата на съдебната реформа по програмата “Съдилища-партньори”, ДРС получи отличието си като резултат от усилената работа по Плана за подобряване на работата на съда.
          Признанието бе обявено на церемония по връчване на плакети, която се проведе в зала “Семинарна” на комплекс “Ривиера” във Варна. Добрички Районен съд бе признат за усилията си за повишаване на прозрачността, отчетността и ефикасността на работа.
        Инициативата има за цел съдилищата – модели да работят в съответствие с най-новите практики в съдебната администрация и управлението на делата, при условията на повишена прозрачност, по-квалифицирани кадри и по-голямо доверие на гражданите.

      На 31.01.2007г. и 01.02.2007г. в сградата на Съдебната палата -гр. Добрич, се засне филм, с доказателства за постиженията на съдилищата - партньори, на които предстои връчването на плакети за съдилища - модели. Един от тях е Районен съд  гр. Добрич. Телевизия "Промедия" засне моменти от работата на деловодства "Гражданска колегия", "Наказателна колегия", "Съдебно изпълнителна служба", деловодство "Съдебен архив", "Бюро съдимост", и  "Регистратура".
           Филмът ще бъде представен на съдилищата в цялата страна с цел по-добра обществена представа, като покаже ефективната работа в сферата на съдебната реформа в новия съд-модел, постигнал целите си по Плана за подобряване на съдебната система.

      На 31.01.2007г. и 01.02.2007г. в сградата на Съдебната палата -гр. Добрич, се засне филм, с доказателства за постиженията на съдилищата - партньори, на които предстои връчването на плакети за съдилища - модели. Един от тях е Районен съд  гр. Добрич. Телевизия "Промедия" засне моменти от работата на деловодства "Гражданска колегия", "Наказателна колегия", "Съдебно изпълнителна служба", деловодство "Съдебен архив", "Бюро съдимост", и  "Регистратура".
           Филмът ще бъде представен на съдилищата в цялата страна с цел по-добра обществена представа, като покаже ефективната работа в сферата на съдебната реформа в новия съд-модел, постигнал целите си по Плана за подобряване на съдебната система.

От 01.07.2006г. в Районен съд – гр.Добрич е инсталиран нов софтуерен продукт за случайно разпределение на делата. Той е въведен по чл.26 ал.1 пар.1 от допълнителните разпоредби на Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните и апелативните съдилища в страната.

    Иновацията е в изпълнение на решение на ВСС по протокол №27/07.06.06г. и с нея се цели постигане на по-голяма прозрачност в работата на институцията, повече ефективност в борбата с корупцията в съдебната система.

    Програмата може да се използва на един компютър, локално на един или повече компютри или на сървър. Делата се разпределят типово- по категории, с приблизително еднаква прогноза на трудност, при което се получава изравняване на професионалното натоварване при разпределението.

    В процеса на работа всички магистрати започват с еднаква натовареност, но ако се въведе нов се отбелязва приблизително средната натовареност на останалите докладчици, за да не се налага да достига другите.

    Разпределението на делата по номер се извършва само от централен компютър, което дава възможност за генериране на номера без опасност от дублиране.

     Районният съд е разделен на специализирани отделения - гражданско и наказателно. Делата се разпределят във всяко едно от тях по съответния им характер и обем. Разделени са на няколко категории трудност.